Любимият ми автор е Лари Уингет. Той е философ на успеха, който по случайност е весел и шумен. Лари преподава всеобщи принципи, които ще работят за всеки, във всеки бизнес и по всяко време. Той смята, че много от нас твърде са си усложнили живота и го приемат прекалено сериозно.Той не смекчава думите нито по време на своите лекции, нито при писането. Уингeт показва студената грозна истина по начин, който е предизвикателен, интересен и забавен.
Задоволителен развод е за предпочитане пред незадоволителен брак.
За да промените живота си в положителна насока, първо трябва да се отнесете малко негативно към него.
Няма начин да сключите добро споразумение с лош човек.
Прегледайте числата, анализирайте фактите, изслушайте специалистите и се доверете на интуицията си.
Понякога светлината в края на тунела е от приближаващия влак. Понякога зад тъмния облак се крие торнадо, а не лъч надежда. Хей, господин Оптимист, я се стегни! Свали розовите очила и слез на земята. Набий си в главата, че животът е гаден и че от теб се иска яко бачкане, за да го оправиш!
Децата ви знаят за парите само онова, на което сте ги научили. Вие давате пример. Не очаквайте децата ви да харчат разумно, след като са видели да си пръскате парите за глупости. Вашият избор ще стане техен избор.
Следващия път, когато се чуете да казвате: „Не си харесвам работата”, си спомнете следното: на никого не му пука. Не ви плащат, за да си харесвате работата. Плащат ви да я вършите.
Бъдете почтени. Винаги и без изключение, дори когато е трудно. Всъщност най-вече когато е трудно.
Съпрузи, женени от шейсет и седем години, ми дадоха най-добрия съвет относно брака. Ето какво гласеше: „Позволете на партньора си да е самият себе си и го търпете”.
Щом се питате дали нещо е правилно или погрешно, значи е погрешно. Фактът, че си задавате този въпрос, ви дава отговора. Ако нещо си струва усилията, ще го разберете, без да се колебаете.
Никога не допускайте устата ви да гарантира чек, който задникът ви не може да осребри.
Трите главни причини за неуспеха: Хората са глупави. Хората са лениви. На хората изобщо не им пука.
Онова, за което мислите, говорите, вдигате си задника и вършите, винаги ви се отплаща.
До края на земните си дни можете да си седите в кръг, да се прегръщате, да си държите ръцете и да пеете „Кумбая”, но докато не поемете отговорност за грешките си, докато не ги преодолеете и не се постараете да си оправите живота, винаги ще сте нещастни.
Общувайте с умни хора и вероятно ще прихванете от интелекта им. Общувайте с глупци и ви гарантирам, че това ще ви се отрази. Глупостта е заразна.
Обичате някого не заради характера му, а въпреки характера му.
Женен съм от над двайсет и пет години и тази максима винаги ми се е струвала логична, както и на съпругата ми. Отгледах двама синове, които вече са зрели мъже. След като постигнах и това, напълно се убедих в истинността на гореспоменатата мисъл.
Децата са истинска напаст. Те са мърляви, разхвърлят, създават неудобства и струват скъпо. Същевременно те са най-хубавото нещо в живота на всеки от нас. Грижете се добре за тях – ще ви потрябват, когато остареете!
Искате да обясните на децата си за секса? Повярвайте ми, те ще са научили физиологичните подробности много преди да се наканите да проведете този разговор. Ето върху какво трябва да се съсредоточите: Уважение, Отговорност, Безопасност. Останалото хлапетата ще разберат и без вас. Но за тези три понятия няма да минат без помощта ви.
Чувството за вина е безполезно. Миналото е просто нещо, което си е отишло. Нещо свършено. Нещо, което се е изплъзнало и няма да се повтори. Ако дължите някому, издължете се. Ако сте сгафили, извинете се. Ако ви простят за грешката, благодарете и продължете напред. Дори и да не ви простят, пак продължете напред. Сами си простете, поучете се от грешката си и следващия път не правете така. Сложете кръст на миналото. Забравете чувството за вина.
„Какво да направя?”
Така казват хората, когато си търсят оправдание за положението си. Това е кръгла, абсолютна глупост. Защо не казват нещо много по-вярно, например „Животът ми е какъвто сам си го правя.” Или „Животът ми е какъвто го приемам”. Или „Живея така, понеже не очаквам нищо повече”. Или „Живея така, защото съм прекалено тъп и мързелив, за да променя нещо”.
Открай време отричам безхарактерното „Какво да направя?”. Винаги съм се ръководел от мотото, че аз държа юздите на живота си. Спомням си тъпата песен „Que sera, sera”, много популярна в детството ми, чийто текст гласеше: „Ще стане каквото е писано, бъдещето ни е предварително орисано.”
Бъдещето ви не е орисано. Вие го ковете. От вас се иска само желание да го съградите.
Колкото по-малко имат за казване някои хора, толкова повече се напъват да го кажат.
Парите идват при вас по същия начин, по който ви напускат. Ако неохотно се разделяте с тях, и те ще идват при вас неохотно.
Честите спорове са здравословни. Споровете са полезни, дори задължителни. Когато двама души винаги са в съгласие, единият вече е ненужен.
Не отстъпвайте. Не се отказвайте. Но не проявявайте идиотски инат. Рано или късно настъпва момент да се откажем и да се оттеглим. Спомнете си поговорката: „Трябва да знаеш кога да спреш.”
„Всичко е прекалено скъпо.” Не е вярно. Истината е, че нямате достатъчно пари. Не винете цената. Всяко нещо си струва цената. Винете себе си, ако не можете да я платите.
Чуете ли от някого фразата: „Казвам ти го за твое добро” знайте, че е точно обратното. Знайте, че е за негово добро. Не допускайте да ви правят на маймуни.
Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна?
На кого му дреме? Същественият въпрос е следният: дали онова, което е в чашата, утолява жаждата ви. С други думи: дали вашето състояние на духа ви действа положително.
. Мнозина вярват, че това, което имат, просто е „тяхната съдба“. Те си мислят: „Това са картите, които са ми раздадени, и трябва да играя с тях.“ Не, не трябва. Хубавото на живота е, че винаги можеш да откажеш да изиграеш ръката, която имаш, и да поискаш нови карти. А най-хубавото е, че ти си този, който раздава. Може просто да си дадеш цяло ново тесте.
Определи причината за стреса си. Ето какво съм научил за стреса и за причините му: Стресът се предизвиква от факта, че знаем какво е правилно и въпреки това постъпваме погрешно.
